ДРУЖЕСТВО НА ПСИХОЛОЗИТЕ: ДИСКРИМИНАЦИЯ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

НАРУ споделя опасенията изразени от Иван Игов от Дружеството на психолозите пред Дарик за констатираните дискриминативни условия и нагласи в българските училища. Точно поради тези опасения и други основания ние многократно предлагахме да се изработи План за действие в рамките на 3-5 години за подкрепа на училищата в приобщаването. Само с пожелателни текстове, това няма как да се получи, защото системата е изграждана дълги години на основата на предразсъдачно мислене по отношение на различието. Точно обратното има възможност за повишен риск от отпадане на ученици заради тяхното различие. Ресурсните учители и специалисти в България вече няколко години са сами в тази промяна и очакват подкрепа от образователните власти. Подобно на това изследване, Дружеството на психолозите реализира и за дейността на ресурсните центрове преди повече от година, но резултатите от него също не бяха публикувани, а започна една свободна интерпретация на данните.

Публикуваме статията на Дарик / www.dariknews.bg/ 

Учебниците, по които учат българските ученици, създават дискриминация по признаците пол, етническа принадлежност, увреждане, а също и възраст. Това сочат резултатите от изследване на психолози, направено по идея на Комисията за защита от дискриминация. Основните изводи от проучването са, че училището като институция е изключително пасивно по отношение на различията в обществото и е неадекватно на действителността и на съществуващите в нея човешки взаимоотношения.

В резултат на тези заключения от комисията изпратиха до образователния министър няколко препоръки. Сред тях са да се въведат антидискриминационни критерии в нормативната уредба на министерството, а също и в състава на комисиите, оценяващи и одобряващи учебниците и учебните помагала, да бъдат включени експерти по защита от дискриминация. Според ръководителя на изследването Иван Игов обаче министерството все още не се е заело сериозно с предписаните мерки. Ето какво още каза той:

Няколко неща ни изненадаха нас, от дружеството на психолозите в България, и екипа, с който работихме. Първо ни изненада високото ниво на дискриминационни нагласи у самите учители. Близо една четвърт от учителите например смятат, че децата от различен произход би трябвало да учат в различни училища. От друга страна 20 процента пък са убедени, че различните по произход деца имат и различни способности. Това са доста обезпокояващи факти, защото означават, че самите български учители без да осъзнават създават обстановка на преподаване, която създава дискриминационни нагласи в децата. Това са неща, които в един момент минават на подсъзнателно ниво и ние, всъщност без да го осъзнаваме, извършваме поведения или действия, които могат да бъдат дискриминационни.

Това е първият важен извод - че училищната среда създава такава дискриминационна нагласа. Само един пример ще ви дам - в България училищата, които имат свободен достъп за деца с увреждания са под 10 процента. И докато правихме проучването, срещахме родители, които качваха на гръб децата си и ги носеха до съответния етаж, за да могат да учат. Но това е само един пример, а има десетки други неща, които също могат да бъдат споменати. Факт е, че сами по себе си учебните планове и учебните програми не създават дискриминация. Но училищната среда, начините на преподаване и нагласите на учителите, които всъщност не са променяни никога, нито когато са обучавани като учители, нито по-късно, когато са преквалифицирани, всъщност създават тези модели. Това е първото - че училището на практиката е пасивно по отношение на дискриминационните нагласи, а голям процент от учителите и за съжаление учениците, вече имат такива. Ние, тъй като влизахме и в детските градини, установихме такива дискриминационни нагласи и при деца на 4-5-годишна възраст. А това, съгласете се, е доста тревожно.

Другият много важен факт, който в България сякаш никога не е изследван достатъчно, е, че децата от малцинствата не изграждат собствено самосъзнание. Това е малко по-дълго за обяснение, но като цяло - те не знаят своя произход, нямат своя родова памет, не познават добре групата или общността, от която произлизат. По този начин самите те като възрастни вече стават личностно нестабилни. Оттук е много лесно вече да бъдат манипулирани или по някакъв начин подвеждани. Това е и може би основната причина, поради която ние вече толкова години не можем да се справим с процеса на интеграция между българите и малцинствените групи в страната. И за съжаление училището няма никаква идея за това как тези неща могат да бъдат променяни. Факт, например, че изследването беше представено на Министерството на образованието, а нито беше коментирано, нито беше обсъдено. Министър Игнатов каза, че ще се говори за тези неща, че ще бъдат взети предвид във връзка с новия закон и с промяната на учебните планове. Нищо такова обаче не се случи, нещата бяха потулени. А е ясно, че без тази промяна, ние не можем да вървим напред. Защото училището не просто не дава необходимите знания и умения за децата, а то създава среда, която се оказва неблагоприятна за бъдещето - формира нагласи и поведения, от които ще бъде потърпевшо цялото ни общество в близко бъдеще.

DARIK