Национална асоциация на ресурсните учители

България

ЕДИН РАЗКАЗ ЗА УЧИЛИЩЕТО И ОЩЕ НЕЩО....!

Публикувано на 2012-11-26

Когато получих поканата да напиша този текст, първата ми реакция беше да намеря повод и да не приема. Предложих по-известни мои колеги. Оказа се, че те вече са уговорени за страниците на юбилейния вестник.

Замислих се защо толкова не ми се искаше да пиша за моето първо българско училище. После си спомних колко много мразех съчиненията, особено тези, които започваха с "моето" - моето училище, моето семейство, моята стая... Нямаше смисъл да пиша каквото и да било. Учителката ми искаше да прочете не моите, а своите, "правилните" мисли.

С по-далечните теми се справях, усвоих шаблона, с личните - не успях да се науча. Вероятно затова сега работя като журналист - разказвам нечии други истории. Ако имах други учители, може би щях да съм писател и да разказвам своите истории - тези, които започват от първи клас с "моето училище". 

Едно от основните правила в моята професия на жаргон гласи: не се обяснявай. Но това не е статия. Затова - уважаеми учители, моля, този път ме чуйте. Няма да разказвам сълзливи истории за първия звънец, за нежната ръка на "моята" учителка. От този ден си спомням, че обувките ми бяха големи и неудобни, защото в магазина нямаха задължителните тъмносини от моя номер. Явно не можеше да отида с любимите си кафеви.

Беше ми студено, непознато и всичко друго, но не и интересно. В началото се стараех да правя разни допълнителни неща, които ангажираха повече времето на родителите ми, отколкото вниманието на амбициозната ми учителка. Аз имах точно 41 съученици. Все пак всяко усещане остава някъде в нас и е важно за бъдещите ни решения.

После спрях да го харесвам "моето училище". Нарочно не си изяждах закуската, защото преди това не можех да тръгна за първия час. Така хем не ядях, което ме устройваше напълно, хем пропусках част от учебното време. Заради тази тактика и до днес не закусвам и мразя да закъснявам. Криво-ляво стигнах до четвърти клас. Тогава започнаха да ни изпитват на дъската.

Това беше безусловният ужас, който парализираше всичките ми говорни нерви. Преодолях го и след това осем години се занимавах любителски с театър. Вероятно затова сега камерите не ме плашат. Авторитетите също. Имах късмет с учителката си по математика - пишеше ми шестици за фантазия, защото решаването на задачи не беше моята стихия. Така се научих да не губя присъствие на духа и да пробвам отново и отново, докато стигна до верния отговор.

Имах късмет с учителя си по химия - станах най-изобретателният подсказвач на Менделеевата таблица и без да искам я научих. Още я помня, не че ми трябва, но да излизаш от ситуация е полезен урок. Имах и учители, с които нямах късмет. Така и не успяхме да убедим "англичанката", че седмият час на втората смяна е по-полезен в салона на кино "Комсомол" на ранната прожекция от кинопанорамата. Късната беше запазена за родителите ни.

От емпиричен опит знам, че английският все някога се научава. И като заговорих в множествено число трябва да кажа - едни от най-добрите си днешни приятели съм срещнала в "моето училище". И тъкмо преди да ни намалят групово поведението, завършихме седми клас и напуснахме "нашето училище". Всички провинени бяхме отличници. Останалото е друга история. 

Днес стълбите на "моето училище" са същите. Редът за влизане и излизане също. Физкултурният салон е малък и не побира часовете за всички класове, затова все още малките пишат, вместо да спортуват. На приземния етаж, където бяха ателиетата по трудово сега са занималните. Тоалетните са ремонтирани, но пак миришат. Лекарският кабинет е на същото място, зъболекарският липсва.

Повечето от "моите" учители ги няма. Новите приличат на тях. Преподават уроците по трудния начин. Не само тези, които са залегнали в програмата, а другите - по-важните. А аз знам, че може да бъде и по-лесно, така, че следващите решения на порасналите ученици да са непринудени и да само техни. Не че съм сигурна, просто го знам. Започва с тест за любов към децата. 

Сега ме извинете, но дванайсет отдавна мина, а утре трябва да ставам рано. Синът ми е първа смяна и не искам да закъснява. Въпреки че живеем съвсем близо до "моето училище".

webcafe

Logo
Регистър на ресурсните учители и специалисти
http://www.teach.bg

Последно от НАРУ

Национална конференция „Ресурсните учители и съвместното преподаване в...

Публикувано на 2019-11-10

Национална конференция „Ресурсните учители и съвместното преподаване в приобщаващото образование“,...

Работни визити в рамките на национална конференция " Ресурсните учители и...

Публикувано на 2019-11-08

В следобедните часове на днешния ден, 08 ноември, част от участниците в Национална конференция „Ресурсните...

Екипът на НАРУ се сбогува с доброволците по проект "Учим и израстваме...

Публикувано на 2019-11-06

След 6 ползотворни и емоционални месеца заедно, екипът на НАРУ се сбогува с международните си доброволци по...

Форум RELOGIA "Триалози 2019" ще се проведе в София

Публикувано на 2019-11-05

RELOGIA | ТРИАЛОЗИ 2019 ще се проведе от 19 до 24 ноември 2019 г. в Националния дворец на културата в София и ще...

Първа транснационана среща по проект "Приобщаващо и иновативно STE (A) M...

Публикувано на 2019-10-29

На 28 и 29-ти октомври се провежда първа транснационана среща по проект"Приобщаващо и иновативно STE (A) M...

Logo
Регистър на ресурсните учители и специалисти
http://www.teach.bg

Последно от ПРОЕКТИ

Приобщаващо и иновативно STE (A) M образование заученици със СОП

Публикувано на 2019-10-22

Абривиaтура : STEAM4SEN Стартова дата: 01-09-2019 Финална дата: 28-02-2022 Продължителност: 30 месеца НАРУ е партньор по...

Преживяване на културното наследство в професионалното образование и...

Публикувано на 2019-01-15

Начална дата: 01.11.2018 Крайна дата: 30.04.2021 „Преживяване на културното наследство в професионалното...

“РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПОЗИТИВНИ НАГЛАСИ И БАЗИРАНА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА...

Публикувано на 2018-11-14

Проектът ще се изпълнява до 2021 година и цели да промени европейските политики за приобщаващото образование....

ОБМЯНА НА ЗНАНИЯ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНО ПРИОБЩАВАНЕ

Публикувано на 2018-11-05

Проектът е с продължителност 17 месеца и в резултат на него ще бъде създаден Наръчник за работа с младежи с...

„Стъпка по стъпка от училище към пазара на труда „

Публикувано на 2018-06-07

Европейска доброволческа служба Продължителност: Начална дата: 01-05-2018 Крайна дата: 28 -02-2019  

Меню