ИНТЕРВЮ С АМБЪР СМОК

Амбър Смок  е активист и общностен организатор на хора със специални потребности от организацията Access Living, САЩ. През февруари тя беше в България в качеството си на ментор в  “Professional exchange fellowship program” на Държавния департамент на САЩ. Освен посещения в ресурсните центрове в София - град и Пазарджик, Амбър Смок участва в среща във Факултета по предучилищна и начална училищна педагогика в Софийския университет и проведе семинар по общностно организиране, в който се включиха координатори на НАРУ от цялата страна.  

 - Г-жо Смок, какво ви доведе в България?

- Миналата година получих запитване от Professional Fellows Program на Департамента на САЩ, дали моята организация ще бъде домакин на двама стипендианти от Източна Европа. Единият беше активист за правата на хората с увреждания от Унгария, а другият е Стоян Павлов от България, постоянния секретар на НАРУ.

Стоян прекара четири седмици в моята организация, учейки за Движението на хората с увреждания в Съединените щати. В замяна на това, аз дойдох в България за една седмица да се запозная с проблемите на хората със специални потребности и процесите на общностно организиране тук.

- Вие посетихте два ресурсни центъра в София –град и Пазарджик. Какви са впечатленията ви от нашата работа?

- Включването на децата с увреждания в общообразователните училища е от съществено значение за цялостния растеж на едно развиващо се общество. Бях много щастлива да видя как това се случва в България.

Радвам се, че ресурсните специалисти и служителите в центровете обичат и подкрепят децата с увреждания. Децата реагират добре на учителите си, а това им дава възможност да се обучават пълноценно.

Смятам, че центровете се нуждаят от по-голямо финансиране за консумативи и оборудване. Липсата на достатъчно средства е пречка за пълноценната интеграция на всички деца.

Бях много впечатлена от това, че разработвате отделен план и цели за всяко дете, базирани на неговите индивидуални нужди.

Много е важно всички хора, които имат роля в живота на детето да работят в екип - общообразователния учител, ресурсния учител, терапевти, родители и др.

- Какво смятате, че трябва да се подобри в политиките за децата с увреждания в Бългатрия? Имате ли някакви съвети?

- Децата с увреждания трябва да имат възможност да избират между повече типове образование, което да е достъпно за тях. Те биха имали полза от включване в общообразователни класове, които да са по-адаптирани, по-мотивиращи и да имат по-добра учебна програма. По-голямата гъвкавост в подкрепата и адаптирането на учебните програми е ключова. Използването на помощник учители също е много важно. Също от голямо значение е да се промени отношението на общообразователните специалисти към децата с увреждания. Добрите ресурси и добрият опит могат много да спомогнат за подобряване на образователните политики в България.

Щастлива съм да видя, че правителството ви работи за промяна на системата на институционализиране на деца с увреждания. Институциите са противоположност на включването. Те са задънена улица за развитието на индивида.

- Вашата организация, Access Living, има значителен опит в борбата за правата на хората с увреждания в Съединените щати. Каква е ролята ви в организацията?

- Аз съм директор „Застъпничество“ в Access Living, което означава, че координирам стратегиите за постигане на социална промяна. Аз контролирам отдела, който е фокусиран върху политиките, организирането на общности, медиите, връзките с обществеността и директното застъпничество. Имаме конкретни цели и аз работя върху подходите за постигане на всяка една от тях. Проблемите, върху които се фокусираме са здравеопазване, образование, заетост, жилища, правата на жените и много други.

- Какви предизвикателства срещнахте в процеса на личното ви развитие като общностен организатор и бихте ли ни споделили за най-запомнящия се случай в кариерата ви?

- Подобно на много други хора, аз не знаех много за организирането на общности когато за първи път започнах работа в Access Living. За щастие попаднах на страхотни ментори и активна общност, от която можех да уча от първа ръка. Първоначално започнах с организирането на млади хора с увреждания, които искаха да се борят срещу орязване на градския бюджет за специално образование. След това се занимавах с организиране на жените с увреждания. Станах и общностен организатор на зрели хора с увреждания, които искаха да живеят независимо, включени в обществото. Работех на местно ниво, но в крайна сметка това често водеше до активизъм в национален мащаб. Открих, че имам специален талант за работа с медиите. Постепенно започнах да мисля като общностен организатор с акцент върху това как да преговарям по различни въпроси и как да изграждам съюзи. Към днешна дата, в борбата за социална промяна вече работя с лидери от различни организации и много политици в САЩ. Освен това съм супервайзер и ментор на млади общностни организатори.

Правила съм много кампании през годините, но една от най-запомнящите се беше организирането младежи, които искаха да отвърнат на удара срещу съкращенията в градския бюджет за студентите с увреждания в Чикаго. Сумата, с която щеше да се съкрати бюджета беше 26 милиона щатски долара. Това щеше да доведе до недостиг на учители и персонал за студентите с увреждания. Моята група започна протести, свърза се с пресата, събра подписки и най-важното - организирахме огромен протест пред дома на щатския директор, отговарящ за държавните училища в Чикаго. След няколко месеца на много упорита работа администрацията реши да не съкращава бюджета. Увериха ни, че те ще намерят парите и че крайна сметка източника на проблема е неправилно решение от тяхна страна.

- Какво ще пожелаете на нашата общност от ресурсни специалисти ?

- Пожелавам ви да гледате на кризите и проблемите като на възможности за промяна и иновации. Никога не се отказвайте! Като учители на деца с увреждания знаете, че творчество е важно при решаването на проблем. Вярвам, че това творчество е полезно и за откриване на начините за подобряване на образованието за специалните деца в България.

Важно е да се опознаете с другите членове на НАРУ, защото всеки от вас има мисия да допринесе за образованието в страната ви. Отделете време да се срещнете със съмишленици от различни области на България. Изграждането на отношенията между вас ще ви помогне, ще подобри работата в екип и ще засили чувството за общност.

По време на семинара по общностно организиране в София, в който участвах февруари месец, си мислех, колко е хубаво да виждам тези хора да отделят време да си говорят и да се свързват един с друг. Поддържането на връзка означава, че ще бъде лесно да се обърнете за подкрепа, когато има проблем за решаване! НАРУ е страхотен екип, в който всеки има с какво да допринесе за каузата на асоциацията.

Пожелавам ви да не забравяте, че успешните деца са най-добрата мотивация за всеки учител. В този момент, повече деца с увреждания щяха да са успешни в училище, ако имаха повече възможности и ако нагласите спрямо уврежданията бяха различни. Децата не могат да чакат десет години тази промяна да се случи. Времето за действие е сега. Вярвам, че всички в НАРУ имат потенциал да действат заедно за постигане на това, от която децата с увреждания се нуждаят. Можете да се справите!

Атанас Димитров, Национална асоцация на ресурсните учители