Национална асоциация на ресурсните учители

България

КАЛОЯН ДАМЯНОВ: "НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА НАПРАВИМ УЧИЛИЩЕТО ГОСТОПРИЕМНО И ИНТЕРЕСНО ЗА ДЕЦАТА"

Публикувано на 2017-02-28

Нека си говорим за образование, за способността да градим, да създаваме полезни хора. Оптимистите биха казали: "Колко хубава и хуманистично ориентирана идея!". Песимистите: "Да, ама има много проблеми, които ще спрат този процес". Всеки има възможността да избере в какво да вярва и какво да подкрепи с цялата отговорност на своето име и дела. Сред тези необикновени, градящи, достойни и полезни хора е Калоян Дамянов, с когото в следващите редове, си поговорихме за предизвикателствата в образователната ни система.


Здравейте, д-р Дамянов! Разкажете повече за себе си за читателите на "Framar.bg".


Повече от 12 години работя в сферата на образователното приобщаване на деца и ученици със специални образователни потребности в тази връзка имам и сериозен ангажимент към Националната асоциация на ресурсните учители, чийто учредител съм. Заедно с това съм доктор по специална педагогика, преподавам в СУ "Св.Св. Климент Охридски" , ПУ "Св.Паисий Хилендарски", Департамента за информация и квалификация на учителите към Тракийски университет-Стара Загора.


По една или друга причина, напоследък не са рядкост мненията, че българското образование е практически неприложимо, а занапред учителите ще са по-съсредоточени в описването на резултатите от обучението на малчуганите, не толкова в учебния процес. Считате ли, че новият закон пpeдyчилищнoтo и yчилищнoтo oбpaзoвaниe е в състояние да промени позицията на обществото?

На първо място бих искал да отбележа, че обществото ни се намира в преломен момент и е заплашено от различни кризи в материален, духовен, дори ако искате и в цивилизационен аспект. Това естествено налага и множество промени в образователната сфера. Факт е, че вече функционира нов закон за предучилищното и училищното образование в нашата страна. Нашата асоциация имаше сериозни забележки около него, свързани специално с въвеждането на приобщаващото образование. Успяхме обаче да постигнем относителен консенсус с политическите сили и те възприеха някои от нашите предложения. Не мисля обаче, че един закон, който и да е, може да промени сам по себе си методите на преподаване на учителите. Факт е, че много от тях преподават по начин, който на самите тях е преподаван като ученици. Това е неприемливо от гледна точка на сегашните деца, които са продукт на едно дигитално общество. Затова ние говорим, че е необходима промяна на нагласите на учителите и това може да стане чрез обучение и постоянна квалификация. От години аз обучавам учители в цялата страна и виждам, че, когато към тях се подходи с разбиране, те са склонни да променят себе си. От скоро нашата асоциация създаде и свой Институт за образование и приобщаващи политики (НИОПП), който вече започна да реализира своя мащабна програма за квалификация на учители и педагогически специалисти.


Според Вас професионалистите в българските училища и детските градини в състояние ли са да осигуряват качествено обучение за децата със специални образователни потребности?

На този въпрос няма еднозначен отговор. Вече имаме добри практики в доста училища на страната. Цифрите също подкрепят това разбиране. През 2006 година, когато стартира процесът на интеграция на децата със специални потребности, сме имали около 900 деца в цялата страна, днес те са 16000. Виждате, че за 10 години говорим за едно сериозно увеличение и това не е в резултат на нови случаи, а на повишаване на уменията в училище да се идентифицират потребностите. Все още, разбира се, имаме и редица затруднения с липсата на адаптирана училищна среда и подходящо обучени и мотивирани учители, но считаме, че сме в правилната посока. За съжаление, все още са много малко възможностите за продължаващо образование на тези ученици със специални образователни потребности след училище. Висшите училища са тотално в невъзможност да предоставят качествено образование за студенти със специални потребности с малки изключения, а възможностите за адаптирани обучения за професия също не са никак много.


"Възможна мисия" ли е приобщаващото образование у нас, по начина по който то се случва на Запад? И какви са трудностите на родна почва, които произлизат от него?

Приобщаващото образование е философия и като такава не може да се изчерпи в конкретна дейност. Затова и се налага да се реализира дългосрочен процес, който ще продължи няколко години, за да изградим рефлексия, както в работещите в системата, така и за родителската общност. В момента се намираме в първата година на този процес и се наблюдава известна съпротива, дори сред професионалистите, но мисля, че нещата вървят към нормализация. Да, мисията е възможна. Българското законодателство в тази сфера е значително по-прогресивно дори от някои европейски страни, остава да бъде и ресурсно обезпечено. Радващото е, че всички основни политически сили сега разпознаха образованието за свой основен приоритет за следващото управление.


Какво бихте казали на онези родители, които откровено не желаят децата им да делят една класна стая с деца със специални образователни потребности и смятат, че това би попречило на развитието на собствените им наследници?


Често се срещам с такива родители. На първо място бих им казал, че специалните потребности не представляват медицинска диагноза и, че в рамките на своя училищен живот всяко дете може да се окаже с такива потребности. Затова и трябва максимално да подпомогнем приобщаването на тези деца, дори и с цената на известни затруднения в началото на процеса.
Вижте, съвместното съжителстване на деца с и без специални образователни потребности е в полза на всички. Обществото ни е разнообразно и ние трябва да формираме в децата нагласа да разбира различния, а не да го отрича.


Предвид зачестилите случаи на агресия сред учениците, смятате ли че преподавателите имат необходимата подготовка, за да реагират адекватно и какво провокира тези прояви сред малчуганите?

За съжаление, считам, че нямат достатъчна подготовка. Това е в резултат на неразбирането на природата на агресивното поведение. На първо място има различни нива на агресивно поведение: пасивна вербална агресия, активна вербална и индиректна агресия, пасивна и активна физическа агресия, агресия към предмети и др. Много често при детската агресия става дума за нарушена социално-емоционална преработка на информация и възможността за адекватен отговор. Необходимо е на първо место работещите с деца да изяснят каква е природата, какви са факторите, които отключват агресивното поведение. Има някои скали за наблюдение на поведението, необходимо е учителите да бъдат обучени да работят с тях, за да се изгради и стратегия за справяне. Основно трябва да извършим следната детайлна оценка за всеки отделен случай: ситуативни условия (напр. нападки, шум, агресия) в които е детето, глобални фактори (културни норми, опит, личностни качества), които притежава личността, провокиращи фактори (дадени действия, които отключват състоянието) и самото агресивно поведение и последиците.


Как следва да реагират образователните институции в тези ситуации, съществува ли има ли превенция спрямо негативната тенденция или универсално решение?

Не бих казал, че има универсално решение, защото случаите са твърде различни, но съществуват различни методики, които училището следва да спазва. Има съществуващ механизъм за противодействие за училищни тормоз между децата и учениците в училище. Той е задължителен за всички работещи в тази система и беше разработен преди няколко години. Според мен най-основното е да се работи в посока на превенция преди още да настъпи някаква сериозна криза като тези, които наблюдаваме в последните дни. Превенцията на равнище училище включва оценка на проблема, създаване на координационен съвет, изготвяне на план за противодействие на училищния тормоз и създаване на единни училищни правила.


Какви според вас са мерките за борба с агресията срещу преподавателите и кибер-тормозът между учениците?

Тормозът може да се случва както в околната среда, така и в интернет среда (кибертормоз). Това особено се засили с появата на множество социални мрежи и електронни приложения. Вече почти всички ученици имат т.нар смарт телефон с интернет връзка. Това създава множество рискови ситуации детето да бъде изложено на опасност и злоупотреба. Тук можем да отбележим - обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронните средства за комуникация или в социалните мрежи, разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават, снимането му с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видеозапис в интернет или по други канали без негово съгласие, кражба на самоличност, разпространение на слухове в социалните мрежи др.

Един от признаците, че дете може би е жертва на кибертормоз е рязката смяна на настроението и поведението му при използване на интернет или при получаване на обаждане по мобилен телефон – например детето става мълчаливо и боязливо.  Най-важнот, което трябва да се направи в тази ситуация, е да преразположим детето да споделя и незабавно да бъде ограничен източникът на насилие. След като се успокои самото дете е необходимо да се създаде поетапно възстановяване от травмата. Добре е да се потърси специалист с опит в тази сфера.


Как можем да повишим мотивацията на малчуганите да посещават и да се интересуват от случващото се в българското училище?


Най-важното е да направим училището гостоприемно и интересно за тях. Това може да се случи, когато училищният екип отговаря на потребностите на децата. Вземам пример от предходния ви въпрос. Няма защо да забраняваме използването на интернет, защото това е невъзможно. По-скоро трябва да използваме интереса на децата в тази сфера за учебната дейност и да изградим умения в тях за безопасно използване на тези технологии. Преди време се запознах с учител по биология, който беше включил в своята работа постоянно събиране на различни клипчета, които децата трябва да правят по предварително задание спрямо темите по учебния предмет със своите телефони и участват дори в състезания за виртуални уроци. Това, например, е добър подход да превърнеш учениците в общност. Активното участие на родителите в този процес също е определящо.

Източник: FRAMAR.BG 

Към оригиналния материал

Logo
Регистър на ресурсните учители и специалисти
http://www.teach.bg

Последно от НАРУ

Образователни експерти от Северна Македония бяха на посещение в София

Публикувано на 2024-03-02

Група от образователни експерти от Северна Македония бяха на работно посещение в София. Визитата се проведе...

Зимна школа на НАРУ 2024

Публикувано на 2024-02-22

За поредна година Национална асоциация на ресурсните учители организира своето зимно издание на Школа за...

Ново методическо ръководство и ресурси за работа в начален етап по...

Публикувано на 2024-01-18

Екипът на проект SEN Power създаде методическо ръководство и онлайн платформа с ресурси за обучение по...

НАРУ участва в конференция за активно гражданство в Европа

Публикувано на 2023-12-06

На 05.12.2023 г. Национална асоциация на ресурсните учители (НАРУ) взе участие във Валоризационна конференция...

НАРУ представи работата си с доброволци по време на тематичния мониторинг и...

Публикувано на 2023-11-17

По покана на Центъра за развитие на човешки ресурси, на 15 ноември 2023 г. , НАРУ представи работата си с...

Logo
Регистър на ресурсните учители и специалисти
http://www.teach.bg

Последно от ПРОЕКТИ

АЛТЕРНАТИВНИ ПОДХОДИ В РАБОТАТА С МЛАДЕЖИ С ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Публикувано на 2023-08-04

Проект : KA220-YOU - Партньорства за сътрудничество, Младеж, Програма Еразъм+ Акроним: C-C-B-Y Начална дата на...

Проект „Бъди до мен“

Публикувано на 2022-05-10

Национална асоциация на ресурсните учители (НАРУ) е партньор по проект „Бъди до мен“ (Stand By Me), който се...

Видеа по Проект STEAM4SEN

Публикувано на 2022-03-02

В периода април - юни 2021 година по проект STEAM4SEN бяха осъществени 4 практически дейности – по една в 124 ОУ...

ЗНАНИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Публикувано на 2021-09-13

Начална дата: 01.09.2021 Крайна дата: 01.02.2021 Продължителност: 18 месеца  Проект "Знания за правата на човека" се...

ВКЛЮЧВАЩИ БАЛОНЧЕТА:МЛАДЕЖКО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО В ДЕЙСТВИЕ/INCLUSIVE BUBBLES:...

Публикувано на 2021-03-02

Абревиатура: Inclusive Bubbles Стартова дата: 01.03.2021 Крайна дата:  31. 08. 2022 Продължителност: 12 месеца (+ 6...

Меню