СЪВМЕСТНОТО ПРЕПОДАВАНЕ-РЕСУРСЕН И ОБЩООБРАЗОВАТЕЛЕН УЧИТЕЛ

Днешната учебна сесия /16.02.2013г./ на нашия online тренинг по Приобщаване в образованието беше на тема: „Съвместното преподаване-ресурсен и общообразователен учител”.

Съвместното преподаване или както е известно в англоезичната литература Co-teaching вече повече от 10 години се практикува в много страни, особено това се засили с развитието на приобщаващото образование. Както и за много други неща, така и за това в България не се говори или по-скоро почти нищо не се прави и се разчита единствено на ентусиазма или личното обучение и инициатива на учителите. Съвместното преподаване не беше разпознато и от  проекта на Закон за предучилищно и училищно образование, нито от проект: „Включващо обучение” .

Това провокира НАРУ да поговорим и обобщим теорията, моделите и практическата реализация по темата, като ги поставим за основа на нашето предложение за механизъм за взаимодействие в общообразователната среда, който в момента се обсъжда  във всички наши регионални секции.

Някои запомнящи се изказвания от днешната сесия:

Ирина Гогова: Съвместното преподаване зависи в голяма степен от общообразователния учител - дали той приема това. Работила съм в клас с дете с аутизъм и докато то оцветява да речем , помагам на децата, които се затрудняват при решаването на задачи.

Атанаска Тодорова: Рядко, но някъде все пак се случва и съвместно преподаване - аз успях да го направя с двама-трима колеги: екипно преподаване - урок- презентация по БЕ за 2 и 3 клас. По-чест е обаче другият модел - масовият учител преподава, а рес. учител - подпомага - и то не само детето със СОП, но и група деца от класа, имащи нужда. Разбира се съвместното преподаване зависи от много фактори - възрастта на детето, от вида и степента на уврежданията, от готовността на общообразователния учител да допусне друг учител, от нашата настойчивост и др.

Албенка Игнатова: На този етап часовете за работа в клас са малко. Аз лично влизам в клас само при три деца, за по три часа седмично. Идеята да се влиза при всички деца е добра, но на практика е невъзможно. Няма как да работиш с 10-15 деца и да ги подпомагаш в клас.

София Воденичарова: Работя съвместно в класната стая едновременно с общообразователния учител с 3 деца от моята група, но само когато те пожелаят. Понякога предпочитат да са в клас с другите ученици, а друг път желаят в ресурсния кабинет, зависи от настроението им. Нямам проблеми с общообразователния учител. Но това е само при по-малките. При учениците от по-горните класове е по-трудно, защото когато използвам нагледни материали се отвлича вниманието на другите ученици от класа. Моделът "Един преподава, един подпомага" според мен е много подходящ за работа с децата в детските градини. Там обстановката е малко по - свободна и шума или допълнителни пояснения не разконцентрират останалите деца. Напротив плучава се така , че след първоначалните обяснения на учителя на групата , след това при изпълнението на самостоятелните дейности от страна на децата около двамата учителите се оформя по една група и ресурсния учител подпомага не само детето със СОП, но и останалите деца от групата. И знаете ли получава се така, че първо децата приемат ресурсния учител като част от "тяхната група" , а след това самият учител се убеждава , че ние можем да помогнем и на него самия .При следващото ни занятие в група вече ни посреща с повече доверие и малко по малко съвместната работа потръгва...Но пак подчертавам , че според мен това нещо се случва по -лесно в детските градини или в началните класове в училище.В по- горните класове стериотипа трудно се променя.

Калина Вълова: За организацията на класната стая мисля, че е въпрос на желание от страна на директорите да променят и направят по приобщаващи стандарти.
Трябва да се промени и мисленето на масовия учител, и да се разбият стереотипите за "сакралното" му място на преподавател. Една от препоръките за успешно приобщаване е, да не се страхуваме да сменим местата си. Да се покани ресурсния, или асистента да преподаде урока пред децата.

Цанка Ненова: Съвместната работа до голяма степен зависи доколко учителят в общообразователното училище приема ресурсния учител в часа си. Има учители , които не желаят ресурсния учител да влиза в часовете им.Страхуват се за авторитета си , защото в много случаи се оказва , че рес.учител е в пъти по-креативен и достъпен за учениците. Изключително рядко се получава взаимно допадане и разбиране за съвместна работа между тях. Случи ми се да направя такъв урок с колежка , която ми е и приятелка. Да получи се и то много добре/по мнение на проверяващите/защото тя възприе много от идеите , които аз и предложих и не на последно и важно място приятелството между нас двете.

Красимира Георгиева:Работя като ресурсен учител в училище,което работи по програма "Стъпка по стъпка".Философията на тази програма до голяма степен се доближава до идеята за приобщаващо образование.Изградена е позитивна класна стая.Децата седят на маси в група по 4-5,като могат да сменят местата си.Индивидуализирането се осъществява чрез специално изградена вътрешна и външна педагогическа среда,в която са организирани центрове за дейности,стимулиращи правото на избор,самостоятелност и отговорност.Центровете са : "Семейство","Ограмотяване","Математика","Наука", "Изкуство","Игри".Когато работя с детето със СОП в кл.стая с учителя прилагаме метода -Един преподава-един подпомага.Детето със СОП седи на маса с още 4 деца,които имат затруднения в усвояването на уч.материал,но не са СОП.Аз като ресурсен учител помагам на цялата група като оказвам помощ при изпълнение на инструкциите на учителя или осъществяваме индивидуална работа,различна от тази на класа.Тази група работи в център,в който по най-достъпен начин може да се усвои настоящия материал.
Проблемът обаче е в това,че ресурсният учител не може да присъства във всички часове на едно дете и да работи съвместно с учителя,защото децата,с които работи са например 10.Така отново стигаме до проблема с финансирането.

Тодор Лучков:Съвместната работа е много добра практика,но трудно приложима в настоящите условия при липсата на адаптирана училищна среда и съобразена с индивидуалните физически и емоционални особености на част от децата. Друг сериозен проблем е откровеното нежелание и отказ от присъствието на нашите колеги в часовете на масовия учител, което се приема като вид нахлуване в тяхна територия-проблем, който е сериозен и трябва да се разреши конструктивно от училищните ръководства .