Вили Иванова, логопед от РЦПППО-София-град: Дистанционното обучение на деца със специални образователни потребности ни амбицира да покажем най-доброто

В условията на COVID – 19 и на невъзможността децата да са в училище само за няколко дни системата на образованието трябваше да приеме новото предизвикателство – дистанционно обучение със средствата на информационните и комуникационните технологии. С това предизвикателство трябваше да се справят и специалистите, които предоставят подкрепа за личностно развитие на децата със специални образователни потребности. Как работят българските логопеди с деца със специални образователни потребности в условия на дистанционно обучение и как децата възприемат подкрепата в електронната среда - разговаряме с логопеда  Вили Иванова.

Г-жо Иванова, готов ли е българският логопед да работи с деца със специални образователни потребности в условията на дистанционно обучение? Имат ли всички логопеди необходимата подготовка за провеждане на такова обучение?

Вили Иванова: След като нашият директор ни сподели, че трябва да работим по този начин, това предизвика в мен доста смесени чувства и въпроси, чиито отговори дойдоха сами през изминалите две седмици. За всички логопеди, независимо дали работят с деца със специални образователни потребности или не, работата в условията на дистанционно обучение е предизвикателство. И то към самия себе си. Предизвикателството да дадеш най-доброто от себе си, да вдъхнеш увереност на децата и на родителите им, да предоставиш главната роля в чужди ръце (на родителите), но да останеш водещ и да разпределяш ролите. Всеки логопед, независимо от стажа и професионалната си подготовка, трябва да има увереността и самочувствието, че може и ще се справи с всяко предизвикателство, което му е поднесено. Дистанционното обучение на деца със специални образователни потребности е задача, която не смятам, че ще затрудни всички колеги логопеди, а ще ги амбицира да предизвикат себе си и да покажат най-доброто, на което са способни.

Какви електронни ресурси използвате и как организирате и осъществявате работата си с децата със специални образователни потребности в условията на дистанционно обучение? По-трудно ли се осъществява подкрепата на децата със специални образователни потребности в тези условия?

РЦПППО-София-град инвестира в своите специалисти и още преди обявяването на извънредното положение и преминаването към дистанционна работа, бяха проведени обучения за работа с онлайн платформи. За двете седмици, в които правим онлайн терапевтични сесии, открих, че има доста канали, с които може да се стигне до децата. Децата със СОП са много сензитивни и всяко дете изисква индивидуален подход не само в кабинета, а и в онлайн пространството. Използвам в работата си видео записи на артикулационна гимнастика, артикулационни приказки, дихателни упражнения, упражнения за общата и фината моторика, работни листа също така правя и презентации по всяка от тези теми. В тях включвам информация за родителя, насоки за работа и примери, които могат да бъдат лесно осъществявани в домашни условия. Водещата роля тук има родителят. Той е моторът на този вид терапия - изгражда моста между логопеда и детето. С някой деца провеждаме и директни видео връзки, чрез различни онлайн платформи. Работата в тези условия не започва и не приключва в рамките на 30-40 мин. или час. През целия ден оставаме в контакт с родителите, изпращат ни обратни връзки, коментираме поставените задачи. Времето за самоподготовка и изготвяне на материали също не е фиксирано. Разбира се, живата връзка, контактът лице в лице, допирът и усещането  няма как да се заменят в условията на дистанционно обучение.

Как възприемат подкрепата в електронна среда учениците със специални образователни потребности и техните родители?

Пак подчертавам, че водещата роля тук има родителят. Той е моторът на този вид терапия. Той е връзката между терапевта и детето. Чрез него ( родителя) и с неговата помощ се извършва терапията. През целия ден оставаме в контакт с тях, изпращат ни обратни връзки, коментираме поставените задачи. За някой деца със СОП, този вид обучение дава много добри резултати. Могат да гледат повторно видео клипчетата, записите, презентациите, които им се изпращат. Да ги повтарят сами или с родителите. Предполагам им харесва, защото като цяло съвременното общество е доста дигитализирано. Имам привилегията в моята логопедична група, родителите да бъдат изключително положително настроени, отворени и готови да приемат новите предизвикателства и преди всичко са много благодарни и оценяващи усилията и старанието, което полагам. Е, понякога има и изключения, но това се случва и в реална обстановка. Смятам, че това важи  при всички колеги.

Какви според Вас са ползите от осъществяването на подкрепа на деца със специални образователни потребности в електронна среда, има ли недостатъци и какви проблеми възникват?

Ползите са, че приложихме още един начин за комуникация между нас и децата в екстремални условия. Полза също е, че може да бъде в удобно за децата и родителите време. Материалите могат да бъдат преглеждани и повтаряни многократно. В процеса на работа със сигурност ще изникват въпроси и трудности, но логопедите сме в непрекъснат контакт един с друг, обсъждаме и споделяме опит и идеи. Малка част от родителите не желаят децата им да ползват компютър и не желаят да се включат в тази форма на обучение. Това е тяхно право и винаги им се припомня, че допълнителната подкрепа, предоставяна на децата е по желание, а не наложителна. Могат да възникнат технически проблеми, няма го живият контакт. В кабинета дори и да си заложил предварително дадена тема, в зависимост от моментното състояние на детето тя може да се промени, докато при дистанционното обучение това е по-трудно.

В заключение ще цитирам мотото на РЦПППО-София-град „Заедно можем”!