10 грешки в работата с деца със СОП, които дори опитните педагози правят

Приобщаващото образование изисква специално планиране и упорита работа. Особено сега във времето на дистанционно и хибридно обучение. Дори и най-опитните педагози, на които се налага да измислят нови начини на преподаване, от време на време правят грешки, затова точно сега не е време да бъдем критични към себе си или към другите. По-скоро трябва да признаем, че грешки ще възникват. Въпросът е да приемем предизвикателството и да вървим напред.

По-долу ще видите 10. най-често срещани грешки, които могат да възникнат в процеса на приобщаващо образование:

1. Не се отделя достатъчно време за планиране

Повечето учители знаят, че времето, в което да направиш всичко необходимо, вечно не достига. И все пак успешното приобщаване изисква преднамерено планиране. Това не може да бъде постигнато бързо. Всеки от нас носи вина, че понякога не отделя необходимото време, за да планира по-най-добрия начин процеса на приобщаване.

2. Да правиш всичко сам

Ако стъпим на казаното по-горе, ще можем да кажем, че най-добрият начин за приобщаване е, когато учителите планират внимателно и, когато работят заедно. Не е срамно понякога да молите за помощ. Въпреки това много учители смятат, че търсенето на подкрепа или помощ е признак на слабост или липса на компетентност. Много учители също смятат, че трябва да го направят сами, ако искат да бъде направено, както трябва. Това, че не правите всичко сами и си сътрудничите с другите, е не само нормално, но е от решаващо значение за успешното включване.

3. Да смяташ, че успешното образование е еднакво за всички

Когато открием стратегии, които работят, много лесно решаваме, че можем да ги прилагаме постоянно. Истината обаче е, че много ученици, особено тези със специални потребности, изискват прилагане на различни стратегии в различни учебни ситуации. Педагозите трябва да имат цяла „чанта с възможности“, но и да имат предвид, че използването само на една и съща стратегия ще се окаже погрешно. 

4. Да приемеш, че приспособяването е същото като приобщаването

Наистина е важно да осигуриш подходяща и удобна за учене среда, за да се гарантира, че нуждите на всички ученици са удовлетворени. Въпреки това, простото адаптиране или коригиране на уроците не означава приобщаване. Включването е свързано с принадлежност. Става дума за това, че всеки ученик трабва да е напълно интегриран в живота на класната стая. Приспособяване е неразделна част от процеса, но само по себе си не е достатъчно.

5. Груповата работа е същото като диференцирано обучението

Диференцираното обучение е методология, която позволява на учениците да напредват със собствено темпо чрез дейности, които са подходящи за индивидуалната им развитие. То дава огромен набор от възможности за обучение и опит за всеки ученик. Простото възлагане на дейности за работа в групи не е ефективна форма на диференциация. 

6. Справедливостта в класната стая се постига най-добре чрез приравняване

Не е справедливо да мислим, че всички са равни. Справедливо е, когато всеки получава това, от което се нуждае, за да бъде успешен. Учениците не трябва да бъдат сравнявани един с друг или да бъдат оценявани като на състезание. Всички трябва да работят за своя напредък, като го правят от текущото ниво, на което се намират.

7. Можем да създадем приобщаваща училищна общност, без да използваме успешни програми за специално образование

Това се постига трудно от учителите, но игнорирането му като цяло няма да придвижи общността напред. Защитниците на приобщаването трябва да издигат гласа си при всяка възможност и да убеждават тези, които все още не са оценили напълно стойността на приобщаването. Ресурсните учители имат специално място в училищната общност и могат да помогнат на колегите и на училищното ръководство, за да ги научат как успешно да прилагат приобщаващи практики. Може това да не е част от „вашата работа в класната стая“, но е неделима част от работата на педагога.

8. Подценяване на ученик

Всички сме го правили: били сме много изненадани, когато един ученик постига нещо, което не сме очаквали. Не че сме искали да подценим своите ученици, но се оказва, че понякога все пак не сме преценили докрай какво могат да постигнат. За нас като учители е от съществено значение винаги да подтикваме своите ученици към изява на най-високия им потенциал, дори ако този потенциал все още не е напълно разкрит. Това означава да очакваш прояви на компетентности.

9. Да не правиш на практика това, за което говориш

Може би работите в областта на образованието за деца със СОП, но нямате нищо против някой да паркира на място за хора с увреждания, просто защото казва „Ей сега ще се върна!“ ? Или се застъпвате за създаване на приобщаваща среда в училище, но след това позволявате на собственото си дете да не покани дете с увреждания от класа за рождения си ден? Трябва да се стараем да бъдем точно толкова приобщаващи в личния си живот, колкото и в професионалния. Важно е да бъдем последователни в създаването на модел за нашите връстници и деца, не само във формални случаи, но и в ежедневни житейски ситуации.

10. Да изобретим отново колелото

Педагозите твърде често измислят наново материали и/или уроци, които вече са успешно разработени и използвани. Сътрудничеството, споделянето на ресурси и отделянето на време за намиране на доказано ефективни уроци ще ви помогнат по-късно да имате повече свободно време, което да посветите на индивидуалните нужди и проблеми на ученика.

Нито една от тези грешки не Ви прави лош учител! По-скоро признаването на нашите естествени човешки настройки и собствените ни ограничения ще ни позволи да израстваме както в личен план, така и професионално.

В деня, в който спрем да учим, трябва да спрем и да обучаваме!

Ноември 2020, статията се публикува със съкращения

Източник: https://jewishspecialneeds.blogspot.com/2014/06/ten-inclusion-mistakes-even-good.html