Петя Варчева, психолог: Учениците със специални образователни потребности и родителите им реагират позитивно на дистанционното обучение

Общуването в електронна среда между специалисти, деца и родители отваря пространство за креативни дейности, които са в подкрепа на изграждането и поддържането на позитивен емоционален климат и на отношения на доверие. Петя Варчева, психолог в Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, сподели с нас за личното си предизвикателство да оказва  всекидневно психологическа подкрепа от разстояние, за силните страни и слабостите на работата на психолога в електронна среда, за подобреното взаимодействие между специалисти, деца и родители като решаващ фактор за успеха на дистанционната подкрепа.

Г-жо Варчева, готов ли е българският психолог да работи с деца със специални образователни потребности в условията на дистанционно обучение? Имат ли всички психолози необходимата подготовка за провеждане на такава подкрепа?

Петя Варчева: През последните години, както в страните в цяла Европа, така и у нас, много от психолозите вече имаме опит за работа онлайн. Макар, че не всички колеги са работили дистанционно досега, редица препоръки и идеи за провеждането на психологическа работа онлайн и по телефон биват споделяни ежедневно от нашата общност по различни канали. Изключително бързо се сформираха групи за споделяне на добри практики в социалните мрежи, така че освен възможността ни - в лични разговори да обсъждаме своите затруднения и успехи, това се случва ежедневно и в „мрежата“, в по-широк кръг от колеги.

Какви електронни ресурси използвате и как организирате и осъществявате работата си с децата със специални образователни потребности в условията на дистанционно обучение? По-трудно ли се осъществява подкрепата на децата със специални образователни потребности в тези условия?

Петя Варчева: На първо място е важно да отбележим, че подкрепата, която психолозите предоставяме за децата в рамките на дистанционното обучение, трябва да бъде съобразена с настоящите потребности на децата и семействата. Всички ние имаме подготвени от началото на годината планове за подкрепа, в които сме изброили планираните цели и методите ни за работа с всяко дете. Сега обаче, ситуацията се промени доста рязко - както за нас, така и за децата, родителите и всички в обществото ни. Сега е важен момент, в който внимателно да слушаме и наблюдаваме какво ни казват децата и родителите, които подкрепяме, за да сме гъвкави и да опитаме да се настроим едни към други. Затова не бива да се страхуваме, да правим промени в поставените цели и насоки за подкрепа на всяко от децата, с които работим. Тук е моментът да се отбележи, че понякога подкрепата, която предоставяме на родителите, когато са в труден момент, е и подкрепа за децата и идва на първо място – понякога дори преди директната работа с децата.

Със сигурност е голямо предизвикателство пред всички участници в училищната общност да се адаптираме към новите условия на работа и общуване. Това важи с пълна сила и за децата, които подкрепяме. В такива условия трябва да сме смирени и да приемем, че не с всички деца и не всеки път успяваме да имаме срещи, в които да работим фокусирано и интензивно. Има срещи, в които си поставяме малки крачки за цел – да успеем да се поздравим с детето, да му дадем сигнал, че все още сме там, макар и не на живо, да продължим да поддържаме контакт като дадем достатъчно време на децата, за да се адаптират към новите условия на работа. В този ред на мисли – и за родителите това е предизвикателен момент, така че е добре да опитваме да оставяме пространства за разговор, вместо от първия момент да ги залеем с море от материали, отговаряйки на собствената си потребност „да сме си свършили работата“.

За някои от децата, които се чувстват по-спокойни с настоящата ситуация, все пак продължаваме да следваме своя първоначален план за работа, като изпращаме по пощата или електронната поща материали за развитие на емоционалните и социалните компетенции, например. Това могат да са работни листи, различни приказки или социални истории с поставени въпроси за дискусия след тях или пък материали за развитие на когнитивните компетенции (внимание, памет, мислене).

От гледна точка на структурата при организиране на подкрепата, която предоставяме, важен момент е координацията – от една страна, между различните специалисти на ЕПЛР и от друга - с родителите, относно това - кога и с чия подкрепа детето да работи върху дадените от нас материали. Опитваме да подхождаме гъвкаво според готовността и желанието на родителите да се включат в този процес, за да изберем най-често един от следните варианти:

- да даваме регулярни инструкции, насоки и подкрепа на самите родители и те да работят с децата вкъщи. Това е добър вариант за деца, за които е трудно да работят структурирано, когато срещата не е на живо. Това, разбира се, не отменя възможността да имаме видео или телефонни срещи с децата. Дори тези срещи да не са посветени на структурирани занимания, ние поддържаме връзката си с децата, даваме им сигнал, че сме там за тях, макар и в момента да не можем да се видим на живо.

- да си партнираме с родителите в онлайн срещи с тях и децата, в които заедно работим върху дадените упражнения. В този вариант се открива още една възможност – общувайки всички заедно – родители, специалисти и деца, да отваряме пространство за креативни и игрови дейности, които са в подкрепа на изграждането и поддържането на позитивен емоционален климат и на отношения на доверие. Именно креативните и игрови дейности често биват блокирани в условия на резки промени,  повишени нива на стрес и кризисни моменти, а това от своя страна е пречка за децата да се справят със своите трудни емоции и преживявания.

- да предложим на родителите, да дадат материалите, които сме изпратили за децата, след което ние работим самостоятелно с децата в онлайн срещи.

- за някои деца индивидуалната форма на работа също е подходяща, като, разбира се, след свършената работа имаме онлайн или телефонна среща с тях за дискусия около упражненията.

При всички случаи, опитваме да оставим повече пространство за изразяване и разговор около настоящите тревоги и трудности на децата, дори това да означава, че поставените ни за седмицата цели и упражнения, ще останат за друг път.

Друг елемент около организацията на срещите с децата е изборът на ден и час за тях. Ако това е възможно, опитваме да запазим обичайния ден и час, в който се срещаме с децата. Това може да създаде известно усещане за стабилност и континуитет на работата в тези иначе така несигурни дни.

Как възприемат подкрепата в електронна среда учениците със специални образователни потребности и техните родители?

Петя Варчева: Моят опит до тук, както и това което колеги споделят, е че по-голямата част от родителите и децата реагират позитивно на идеята да продължим връзката си с тях, макар и дистанционно. Има семейства, за които електронната среда е доста непозната и плашеща, но пък за щастие, все още имаме и стандартната поща и телефоните, които идват на помощ в тези случаи.

Всъщност, в момента се наблюдава един много интензивен обмен на идеи и размисли между специалисти, родители и деца. И ако при подкрепата на децата от специалистите в училище, родителите често нямат възможността да присъстват, то сега те са участници в почти всяка среща – особено при децата в предучилищна и начална училищна възраст. Това е голям шанс за всички страни, да бъдат дискутирани методите, техниките и подходите за подкрепа на децата. Родителите могат да дават идеи и предложения, но могат и да взаимстват от чутото и видяното, за да насочват и подкрепят децата си, когато са в къщи с тях.

Какви според Вас са ползите от осъществяването на подкрепа на деца със специални образователни потребности в електронна среда, има ли недостатъци и какви  проблеми възникват?

Петя Варчева: Общуването онлайн при всички случаи е различно от живия контакт и голяма част от комуникацията се губи в него. Като трудност на подкрепата онлайн можем да отбележим недобрата или разпадаща се онлайн връзка. Но пък едно добро послание за децата в тази насока е, че дори да се разпадне връзката – тя може да бъде отново възстановена.

От друга страна, в ситуация в която не само специалистите, но и масата от родители работят от вкъщи, предизвикателство се оказва поставянето на ясни структура и граници на работа и на общуването като цяло. Когато успеем ясно да договорим по между си въпроси като – в кое време сме на разположение за разговор, по какъв канал (телефон, viber, skype…) сме достъпни за въпроси при нужда, по какви въпроси бихме могли да сме полезни и пр., можем да си осигурим една по стабилна и спокойна работна среда.

Основната полза от осъществяването на подкрепа в онлайн среда, от моята перспектива, е възможността за поддържане и развитие на връзките с родителите и децата. Понякога дори само това да знаят, че има към кого да се обърнат при нужда и не са сами, е достатъчно, за да се свали една част от напрежението и да се внесе известно спокойствие, дори и в моменти на несигурност и промени като настоящите.