ПРОФЕСИОНАЛНИ ЦЕЛИ НА УЧИТЕЛИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ

Професионални цели на учителите за развитие на приобщаването в училище

Калоян Дамянов, директор на Регионален център за подкрепа на процеса за приобщаващото образованиеСофия-град

През август 2016 година беше  официалното представяне на държавен образователен стандарт за приобщаващото образование от Министерство на образованието и науката. Спокойно можем да отнесем това събитие като основополагащо в развитието на училищното образование в нашата страна. Макар и това да се очертава като новост за нашите училища, то е една утвърдена практика в много училищни системи по света, които вече по-скоро работят за реформа на самата система за приобщаване, от колкото тепърва да я въвеждат.

Естествено, тази политика и философия е много ценна, в буквален и в абстрактен смисъл. От една страна, ако трябва да се съобразим с политиките за тотално приобщаване, то можем спокойно да кажем, че ще сме се доближили много близо до приемане на различието в училище. От друга страна, трябва да си дадем сметка, че пълното въвеждане на тази образователна философия струва значително повече средства отколкото въобще разполага училищната система в България.

Затова считам за важно да посочим кои са онези професионални цели, които трябва да си поставя всеки учител в работата по приобщаване в класната стая, защото те са основополагащите пред цялостното реформиране на българското училище, а не толкова анализи на възможностите за финансиране на една или друга дейност. Без обаче да обезценяваме и необходимостта от материални ресурси.

През 2012 година една европейска инициатива, наричана „Профил на приобщаващите учители“ на Европейската агенция за специалните потребности и приобщаващото образование, обедини 14 европейски държави, които идентифицираха онези ценности, които са съотносими с преподаването и ученето в условията на образователно приобщаване. Ще представим тези ценности през призмата на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование, който беше публикуван на сайта на образователното министерство. Условно ще наречем този подход (РОКА) съкращение на разбира, оценява, комуникира и активира:

Източник: EADSNE (2012) Profile of Inclusive Teachers. Odense, Denmark: European Agency for Development in Special Needs Education

В нормативен план държавният образователен стандарт за приобщаващото образование осигурява предпоставки за реализирането на РОКА в българските детски градини и училища. Остават обаче и някои доста критични въпроси, които стоят пред всички, които правят политики в тази сфера:

-Изграждане на методика за оценка на потребностите, съотносима с диференцирано предоставяне на ресурси за подкрепа на всеки отделен случай на допълнителна образователна подкрепа;

-Осигуряване на модел за спираловидна квалификация на учителите, обвързана с индивидуалните потребности на учителите, а не да се извършва на калпак с модерни теми като звучене, а изпразнени от съдържание в действителност. За съжаление, много обучители на учители в България се придържат към остаряли постановки за продължаващото обучение. Особено това е валидно за университетски преподаватели без реална връзка с образователната практика.

-Разпознаване на ресурсите извън училищната общност  и използването им в плановете за подкрепа за всяко дете или ученик в детската градина или училището.

-Обвързване на кариерното развитие на учителите с реалните постижения в неговата практика и съотносимост на професионалното портфолио с училищната стратегия;

В заключение бих искал да завърша с това, че действителното поставяне в центъра на образователната система на учителите и педагогическите специалисти не измества основната цел на образованието, а именно да повишава компетентността, успеха и развитието на всички свои ученици. Приобщаването е основен белег за развитие на училищната система и в този аспект е дадено силно начало, но остава да продължим със следващите стъпки.