6 ПРИТЕСНЕНИЯ НА СЕМЕЙСТВАТА ПРИ ВРЪЩАНЕ НА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ ТАЗИ ГОДИНА

Когато започна пандемията от коронавирус, учебният процес спря рязко и децата започнаха дистанционно обучение. В продължение на месеци семействата привикнаха с факта, че децата са разделени и не се срещат в големи групи, каквато е обичайната училищна практика.

Присъственото обучение от началото на учебната година постави на сериозно изпитание родителите, някои от които имат повече притеснения от други.

Страховете на хората могат да бъдат рационални и ирационални. Първият вид страхове могат да бъдат намалени чрез адекватна достоверна информация, предоставена по подходящ начин. Тук от значение са източниците на информация, „езикът“ на предоставяне на информацията, за да е разбираема, комуникативните канали, които се идентифицират като приемливи и ефективни. Ирационалните страхове се базират на емоционалните ни реакции на определени събития и начините, по които ние ги интерпретираме, стъпвайки на собствения си опит и когнитивните схеми, с които възприемаме новото.

Когато липсва достатъчна информация за определен проблем и когато трудно се справяме с него, се появяват ирационалните обяснения или страхове. Те често помагат да запазим някакви сигурни граници, измествайки проблема, но не ни помагат да се справим с нововъзникващите предизвикателства. Тези страхове могат да се намалят само през честен и открит диалог, в който различните представи се възприемат като богатство и като мост, който може да отведе хората до нови и по-обогатяващи взаимоотношения. И чрез човешки съвместни дейности, които дават възможност на страните да се срещат и общуват.

Ето някои често срещани притеснения, които семействата имат при връщането към редовно присъствено обучение в училище тази година.

1. Несигурност за това как ще изглежда организацията в училище и затруднения да планират организацията в семейството.

Трудно е да се планира организацията в семейството и в работата на родителите, когато все още има несигурност как ще тръгнат процесите в училище, въпреки много публикации и изказвания. Все още ситуацията е динамична и родителите могат да се чувстват несигурни в предприемането на стъпки като да намерят помощ в грижата за децата, да напаснат работния си график, за да могат да бъдат на разположение за подкрепа на обучението у дома при необходимост.

Когато родителите не могат да планират, е трудно да помогат на детето си да се подготви. Несигурността може да бъде особено трудна за децата, които се нуждаят от рутина, структура и идея какво да очакват, за да се чувстват уверени при връщането в училище.

2. Страхове за връщане на детето в училище.

Някои семейства не се чувстват готови децата им да се върнат в училищната сграда. Има много тревожност около COVID-19 и как училищата ще се справят с безопасността и здравето. Може да се притесняват дали детето ще се разболее или ще занесе вируса у дома. Или може да се притесняват, че учителите и децата трудно ще прилагат всички правила за безопасност.

3. Притеснения за психичното здраве на детето.

Последните месеци, особено в началото, бяха стресиращи за много деца, а една голяма част от тях трудно се справяха с дистанционното обучение. Те трябваше да се научат да действат по начини, които не са били типични за тях преди пандемията. Това ги изведее от рутината, която е основата на спокойното поведение за много деца. Затова сега някои деца може да се чувстват несигурни, тревожни или уплашени. Учителите и родителите трябва да могат да говорят за това, за да знаят родителите, че не сами.

4. Несигурност как детето ще реагира на промените в училище.

Без значение в какъв тип обучение ще бъде обхванато детето, то ще изглежда различно. Не всички деца реагират добре на промяната. Родителите може да се притесняват, че детето трудно ще се справи с всички нови правила за безопасност. Може да се притесняват, че детето ще се бори да си възстанови приятелствата от преди или да намери нови приятели. Или може да се страхуват, че детето просто ще откаже да ходи на училище изобщо, ако новите изисквания са трудни за спазване от него.

5. Притесняния, че детето изостава и няма да навакса.

Някои деца се справиха много добре и дори показаха скрити свои силни страни по време на дистанционното обучение. Други имаха трудности с дистанционното обучение и са преживели усещане за неуспехи и трудности. Затова страховете от повтаряне на тези негативни преживявания могат да се проявят отново.

Лятната ваканция е време, когато голяма част от децата губят важни умения и знания. Този проблем е още по-сериозен за децата, които имат трудности в ученето. Те ще имат нужда от допълнителна помощ, за да изградят отново тези умения.

6. Несигурност свързана с новите учители.

Една голяма част от децата наистина не успяха да се сбогуват с миналогодишните съученици и учители. Ако те и родителите им са имали добри отношения и открита комуникация със своите учители, може да е трудно да се настроят към новите учители и съученици. Тази година повече от всякога е важно да се намерят подходящи начини за поддържане на открита комуникация между родителите и учителите, за да се намират най-добрите подходи за повторното приобщаване на детето в училище.

Учителите трябва да знаят дали дадено семейство е претърпяло загуба или е преживяло заболяване. Те също трябва да знаят как се е справило детето с дистанционното обучение и др. Наличието на тази информация помага на учителите да осигурят подкрепата, от която се нуждае детето, за да се върне в училище.

Източник: https://www.understood.org/