Как се справят хората с аутизъм с изолацията и стоенето под ключ?

 На 2 април  Международен ден за повишаване на информираността за аутизма, телевизия Ал-Джазира публикува специално видео „Как се справят хората с аутизъм с изолацията и стоенето под ключ?“ 

За много хора с аутизъм, които зависят от подкрепа, самоизолацията и социално дистанциране могат да бъдат значително по-сериозно предизвикателство.Те са деца и възрастни с широк спектър от трудности в обучението, поведението и комуникацията и в този ден трябва да акцентираме върху тях и как те да бъдат запазени в условията на глобална заплаха. 

Бартек Якубовски е аутист, които работи, но това не е само заради финансовата стабилност, а предимно заради взаимоотношенията с неговите приятели и хората, които го заобикалят. Но поради корона вируса и забраните свързани с него, Бартек е неспокоен, защото сега е затворен у дома, трябва да премине през доста основни промени, а освен това е загубил и работата си.

 - Бартек Якубовски (Bartek Jakubowski) казва: „Аз съм заключен у дома и това влияе на моя живот в много аспекти. Аз непрестанно задавам много въпроси на майка ми и това я дразни.“  

Ела Таб е аутист и майка на три деца две, от които с нарушения от аутистичния спектър. Тя използва видео портали и живи включвания, за да помогне сама на себе си да се справи с тази изолация.

  - Ела Таб (Ella Tabb)споделя, че при създалата се ситуация, много голяма част от живота й се е променил. Освен това: „Като родител на деца с аутизъм от мен се очаква да остана спокойна, да им давам правилните инструкции, но и самата аз съм аутист. Моите нива на безпокойство в момента също са високи. Затова аз мисля, че за да се справим, трябва да се опитаме да намерим някаква рутина. Това ще ни помогне да се успокоим и ще ни подготви какво да очакваме от нашето ежедневие.“    

За тези, които зависят от лекари, терапевти и специализирани учители, затварянето на училища и оставането у дома е пагубно.

Когато има паника, тя влияе на всеки. Дори паниката в супермаркетите засяга хората, които са със специални хранителни нужди.

- Джеймс Синклер (James Sinclair)изтъква следното: „Правят се много проучвания и изследвания във връзка със създалата се ситуация, но има нещо интересно, което трябва да се подчертае, а именно, че паниката, която съществува в обществото, всъщност е предизвикана от самите хора.“

- Ема Уейвър (Emma Weaver)твърди следното: „Освен, че се наблюдават доста емоционални реакции от хората с аутизъм, също така има много високи нива на чувствителност при тях, защото те ги наблюдават и усещат от околните. С други думи стресът е навсякъде около тях и това повишава тяхната чувствителност. Решението на този проблем е да се опитаме да създадем един вид рутина, която ще намали усещането за стрес.“

Въпреки, че всички правителства по света се опитват да вземат най-адекватни мерки, за да запазят здравето и сигурността на хората, има много хора, които са обезпокоени относно това как тази дълга изолация влияе на най-уязвимите.

Когато говорим за хората с аутизъм не можем да правим обобщения, защото всеки има своите специфики, нужди и свое собствено поведение. Всеки е уникален. И все пак, ако се опитаме да обобщим за хората, които предпочитат сигурността, какво трябва да ги посъветваме да правят, за да се справят по-лесно?

- Дона Доусън (Donna Dawson) психолог и баба на три внучета, които са с различна степен на аутизъм изразява своето експертно мнение. Едното от децата е момче на 14 години и живее с нея. Другите две са съответно на 11 и на 6 – те живеят с майка си. Шест годишнотоима говорителни затруднения и няма изградени навици за ходене до тоалетна. Това прави животът на дъщеря й много труден. Тя споделя следното: „Проблемът с трите ми внучета е, че те донякъде са свикнали да се справят с тази изолация така, че това не е голяма промяна за тях, стига те да са заедно с родител. Животът им не е напълно променен, но аз мятам, че най-трудно е за родителите. Защото те са в много голяма близост с децата всеки ден. Децата не посещават техните специализирани часове, училища или специалисти. И именно родителят има пълно влияние върху децата 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Най-големият проблем е за родителя или хората, които се занимават с децата. Аз се грижа за 14 годишния си внук, който обича да прекарва време на компютъра. Тази изолация е като ваканция за него. Проблем е да го мотивирам да прави други неща различни от стоенето пред компютър, като например писането на домашни или домакински задължения. Опитвам се да го напътствам, защото в противен случай това ще се превърне в една продължителна ваканция и той ще я прекара пред компютъра през цялото време; ще си ляга късно, ще става късно и изобщо няма да прави упражнения. Така, че аз се опитвам да намеря различни начини да се справя с това.

 Относно въпроса за домашните и подкрепата за справянето с тях, оновна роля имат родителите. Докато моят внук не е на училище и няма учител, който да му помага да се концентрира, аз се заемам с това- давам инструкции и повтарям постоянно задачите, които трябва да свърши. От една страна трябва да го наблюдавам и навигирам през цялото време, а от друга не бива да се прекалява, защото той започва да изпада в параноя. И в същото време трябва да се уверя, че той си върши задачите. Сега очакванията към него са повече, защото той не е заобиколен от своите връсници, които правят едно и също, а и няма учител зад гърба си, които да му помага. Изобщо цялата структура, с която той е свикнал сега е променена и е моя задача да го пазя и да съблюдавам как се справя.“

Вие и вашата дъщеря как се справяте?  

- Дона Доусън: „Опитваме се да намерим положителното в новосъздалаата се ситуация. За мен моят внук е компания, той е някого, за когото трябва да готвя и да се грижа. А това донякъде е добре за мен. Но всичко това подлага на тест моето търпение и самата аз се уча да бъда по-търпелива и да се опитвам да остана спокойна. И в случай, че се налага, аз просто отивам да си почина в друга стая за кратко, или излизам в градината, така че има начини да се справим с това. Но трябва да се има предвид, че ние всички сме в тази ситуация и то за дълго. Затова аз се опитвам да въздействам на моя внук , а в същото време работя и върху себе си, защото това е двупосочен процес.“