ПОЗИЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАTA, ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО

Национална Асоциация на Ресурсните Учители /НАРУ/ е член на Национална мрежа за децата /НМД/ и в този смисъл ние участвахме активно в обсъжданията на проект на Закон за детето, затова във връзка с множеството обществени дискусии по този проект, ние публикуваме позицията на НМД, която напълно споделяме. 

Национална мрежа за децата приветства усилията на държавните институции за създаването на нова законова рамка, която излиза извън сферата на децата, нуждаещи се от закрила, и обхваща всички деца. Ние вярваме, че за ефективна политика, която успешно да гарантира правата на децата, е необходим цялостен подход, който един такъв закон може да осигури. Затова ние от Национална мрежа за децата подкрепяме проектопредложението за Закон за детето. Нещо повече, ние напълно подкрепяме използвания подход за поставяне на този закон на обсъждане преди неговото вкарване в Министерски съвет. Събирането на множество мнения с максимално широк кръг от занитересовани страни ще направи предложението по-добро и ще бъдат избегнати негови евентуални слабости.

Едно от най-големите достойнства на представения проект на закон е, че в него са застъпени ясно и категорично правата на децата. Безпорен положителен елемент в проекта е неговият стремеж да обхване всички деца, а не само децата, нуждаещи се от закрила. Друга област, която е широко приветствана от страна на гражданските организации в Националната мрежа за децата, е забраната на настаняването на деца от 0-3 години в институции за бебета. Стъпка напред е стремежът за регулиране на отношенията в съдебната система, когато деца са въвлечени в съдебни процеси. Безспорен е и стремежът на проекта да осигури по-добри услуги за семейството и някои от текстовете ясно показват тази посока на развитие. Сериозен напредък има и в развитието на нормативната база при разрешаване на спорове между родители при раздяла.

В същото време ние считаме, че за да може този закон да изпълни необходимото си предназначение, той трябва не само да обхваща всички деца и структурите, които отговарят за тях, но и да бъде прецизиран в детайлите си, с което да осигури ефективно прилагане. Вследствие на публичните обсъждания сред над 200 професионалисти, работещи в сферата на децата и семействата, ние от Национална мрежа за децата считаме, че в настоящото предложение за текст на закон за детето са необходими промени и допълнения в няколко основни точки:

1. Повече подкрепа за семействата в риск – все още законът предвижда множество санкции. Една от най-важните форми на подкрепа е именно превенцията на изоставянето на деца, развиването на която е от голямо значение в текущия процес на деинституционализация.

2. Разширяване на понятието „деца в риск” – към момента в предложението на текст на закона има специален фокус на подкрепа за деца с увреждания и техните семейства. Съществуват обаче и други уязвими групи, които също трябва да бъдат специално указани в закона, като деца, живеещи в бедност, в конфликт със закона и др.

3. Задължително уведомяване и интензивна социална работа с родителя при вписване на детето в регистъра за осиновяване – към момента текстът на закона предполага вписване на дете в регистъра за осиновяване в срок от 6 месеца след настаняването в резидентна грижа/ специализирана институция включително без уведомяването на родителя.

4. Премахване на възможността за „разсиновяване” – към момента законът позволява оспорване на процедурата по осиновяване от страна на осиновителите, когато има основания за унищожаемост. Обявяването на процедурата за унищожаема реално дава възможност за „разсиновяване” на осиновено дете. Такава възможност не бива да съществува, и изоставянето на осиновено дете трябва да бъде равносилно на изоставянето на биологично дете.

5. Децентрализация на дирекция „Социална подкрепа” – преминаването на дирекциите под управлението на общините ще осигури по-доброто им функциониране и ще даде реални права на местната власт да развиват интегирани местни политики за детето.

6. Общините и дирекциите „Социална подкрепа” да са в ролята на възложители и „контрольори” на местната политика и услугите за деца, но те да нямат възможност да бъдат доставчици на социални услуги – по този начин се осигурява ясно разпределение на ролите, което от своя страна трябва да гарантира качество на услугите.

7. Създаване на независима институция, която да мониторира спазването на правата на детето – задачата на тази институция е да гарантира решаването на сложни казуси с правата на децата, да създава условия да се разглеждат в комплект правата на децата и на родителите, да гарантират бързо производство и др.

8. Да се изяснят функциите на държавните ведомства, работещи на местно, областно и национално ниво– задълженията на институциите трябва пряко да кореспондират с правата на детето и да създават условия за тяхното прилагане в практиката. Също така се налага разписването на санкциите за всички органи по закрила, ако те не изпълняват основните си функции, така че правото на детето да не е само факт на хартия, а действена практика.

Ние вярваме, че със съвместните усилия на държавата и гражданския сектор Законът за детето ще създаде необходимата нормативна рамка, която да гарантира живота и благосъстоянието на всички деца. Подробни бележки, коментари и конкретни текстове са предоставени на работната група в Държавната агенция за закрила на детето и Министерство на труда и соцалната политика на 1 декември 2011.

Изразяваме нашата готовност да продължим да участваме в процеса по неговото разработване с цялата налична експертиза и опит.

Национална мрежа за децата